История на с. Върбово и Лефтерова къща

От време оно се разказва легендата за селото на тримата кехаи. По време на османското владичество в Източните Родопи настанали дни страшни. Всеки, който отказвал на приеме чуждата вяра, бил наказван със сабя. За да спасят семействата си, трима видни кехаи тръгнали на запад в планината. Най-виден от тях бил Мерджан кехая. Той и другарите му се препитавали с отглеждането на овце. Имали големи стада и били едни от най-заможните хора по своя край. Като тръгнали да се спасяват, събрали малко покъщнина, взели стадата, натоварили семействата си и всички заедно тръгнали да търсят спасение в непристъпните родопски гори. Вървели дълго. Спирали, само за да напоят конете и да си отдъхнат от пътя и жаркото слънце. Изкачвали се все по-нависоко и по-нависоко, докато стигнали до стар римски мост. Разбрали, че тук е кипял живот от стари времена. Тогава Мерджан кехая слязъл от коня си. Свалил тежките дисаги, които висели на раменете му. Вдишал от упойващия мириса росна трева. Гънките на Родопа планина сякаш се разтваряли пред очите му като топла прегръдка.Наоколо му – борове – кичести и стройни, протегнати към небето. Слънцето се изкачило най-високо на небосклона и хвърляло огнени езици. Въздухът бил горещ, но все пак се усещала свежестта на билките и тревите. Зарадвал се Мерджан кехая, че тука ще може да се грижи за семейството си и да гледа стадото си. След миг обаче излязъл от първоначалния унес и се огледал за овчиците си… Близо до римския мост се издигала огромна върба. Кичеста и хубава тя посрещала и изпращала безброй лета. Сянката ѝ приличала на разперил се облак. Стадата и на тримата кехаи – цели 10 000 овце, се приютили на хладина под нея! Върбата ги закриляла като майка рожбите си. Не позволявала ни едно животно да остане под парещото слънце. Като видели тази причудлива гледка, кехаите решили да кръстят селото Върбово. Тъй както овчиците намерили подслон под върбата, така и хората открили своя нов дом в гънките на планината. Тук започнали да вдигат типичните родопски къщи – с каменни плочи и широки чардаци. С камък, дърво и много любов съградили село в пустошта. Вдигнали училище и църква.С времето около Върбово се появили седем параклиса. Те станали символ на несломимата вяра и пазили селото от зли сили. Днес върбата край римския мост вече я няма. Къщите са пусти. В училището не се чува звънец, камбаната не бие даже и по празници. Но магията, която Мерджан кехая усетил с идването си – още се сплотява тук. Тя е в криволичещите улички без изход, в обраслите дворове, в аромата на билки и свобода!