Активности

Дневен план с кола
Активности
Велики четвъртък
Каньона на водопадитеразходка

Велики четвъртък

Чистият четвъртък или Велики четвъртък  е четвъртият ден от Страстната седмица и първият преди празника Възкресение Христово, в който според традицията се боядисват яйца. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца – кръвта му.

На този ден християните възпоменават Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина и предателството на Юда.

На Велики четвъртък Исус извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той измил ритуално нозете на апостолите с думите „Не дойдох да служа, а да послужа“. По време на вечерята Той раздал на учениците си хляб и вино – Неговото тяло и кръв, като така установил св. тайнство Евхаристия. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Каньона на водопадите

Събота. 14.03.2020 г..

Дни на извънредно положение в цялата страна. Всичко в затворено. Само хранителни магазини, аптеки, банки, бензиностанции и застрахователни дружества работят. И при това със строг режим и дезинфекция. Ресторанти няма. По улиците няма и много хора.

Тези дни времето за кратко беше много хубаво. Топло. Слънчево. 20C. Сякаш бе лято. Но през женския месец Март никога не знаеш какво може да те очаква утре. 

От днес даваха, че времето ще се разваля, дори сняг, че ще вали. Използвахме деня да се разходим до каньона на водопадите, който се намира в Смолян.

От Лефтеровата къща се стига за около час. На първия светофар се завива на дясно. Там има и табелка сочеща посоката към каньона. При автосервиз Citroen се завива на дясно. От тук продължавате само направо докато не стигнете до друга кафява табелка за каньона, сочеща отново на дясно. 

От там имате няколко варианта. Първият е да оставите колата след като завиете. Там ще видите хора, който предлагат разходка с кон или с джип до каньона. Другия вариант е да продължите с колата още малко нагоре и от там да тръгнете пеша. 

Третия вариант е да се качите с кола до информационния център. Но за там трябва да сте с високо проходима кола. По едно време се минава покрай една къща на която се прави обратен завой. Има табелка за посоката, но на връщане има голяма вероятност да се изпусне обратния завой и да се продължи направо. Затова оглеждайте се!

Пътя е черен с много камъни, някои от които доста големи. От информационния център пътя вече е по-тесен, а малко по-нагоре се превръща в пътека. През целия път има табели към каньона на водопадите. Пътечката е много приятна и подсигурена на необходимите места.

 Маркировки и табели има много.

Красиви дървени мостчета заобикалят реката и водопадите ту отляво, ту отдясно.

На места има обособени места за пикник. Със място за палене на огън, пейки, масички и беседки. 

На първата беседка има табелка с карта на каньона. На нея са изобразени няколко варианта за разходка.  

 

 

Нашия план на направим най-голяма обиколка, която е около 10 км. Вървяхме и се наслаждавахме на водопадите, пътеките и красивата природа.  Дойде и последния разклон, който е при местност Редените камъни. От там, според картата на каньона, имаше вариант – да се продължи още напред и след това да се обърне, и да започне връщането или да се обърне при местност Редените камъни.

 

 Ние решихме да продължим напред. От там започват и табелки за хижа Перелик. Вървяхме още известно време, но пътеките и гората започваха да изглеждат не толкова обитавани и не толкова поддържани. По едно време забелязахме, че посоката в която вървим не е тази, която трябваше. Реката трябваше да ни е от другата страна. Върнахме се и разгледахме последната карта която видяхме. Тя се намира при една срутена беседка. Отстрани има  масички и пейки, които не са засегати от падналото дърво.

 

 

  Намерихме пътечка, която прекосява реката, без мостче или маркировка. Тя остана от другата страна на реката. Когато изведнъж пътеката по която тръгнахме  просто изчезна. Минахме малко в ляво и намерихме голям, широк коларски път, който решихме, че е нашата правилна пътека и тръгнахме по него. Нямаше никакви табели и маркировка. Видяхме жълти кръстчета на дърветата и решихме, че това може да в някаква маркировка и се успокоихме.

 Изведнъж се появиха жълти стрелки, които сечеха надолу към дерето. В началото се усъмнихме, но след това тръгнахме по тях. Изразена пътека, но в  началото, нямаше. По едно време се появи нещо наподобяващо пътека, но скоро се изгуби в изпопадалите дървета. Разбрахме, че и това не е верния път.

На картата видяхме, че се намираме на около стотина метра от пътеката, която за щастие е от нашата страна на реката. Започнахме да спускаме право надолу измежду падналите дървета.

 

Пътеката на която слязохме, беше пътеката по която вървяхме на отиване и взехме решението да се върнем по нея до Редените камъни и там да поемем по другата пътека, за да завършим кръгчето.

 

От другата страна пътеката също беше много приятна. Нямаше водопади, но са направени няколко панорамни площадки с прекрасни гледки от които се вижда и част от Смолян. 

 

 

От едната видяхме в далечината две малки и едно по-голямо кафеви животинчета. Не успяхме да видим до там, но предполагаме, че бяха мечета. Които скоро са станали от зимния си сън. Когато си тръгвахме от същата тази площадка, изведнъж клоните пред мен изхрущяха. В този момент погледнах напред и видях голямо кафяво дупе което избяга за части от секундата от полезрението ми.

Дали и това беше мече?

 

* Съветваме ви да тръгнете да затваряне своето кръгче при местността Редените камъни, а не да продължите напред както направихме ние, за да не трябва да си търсите пътеката измежду падналите дървета. През цялото друго време има маркировка, табели и хубави пътеки 🙂

** През зимата пътеката е изключително хлъзгава и трябва да ходите с повишено внимание! За това също има не една табелка 🙂

 

След дългата разходка и прекрасния ден, ни остана само да напазаруваме няколко неща преди да се приберем и да си вземем нещо за ядене.

За съжаление не се усетихме, че в  извънредно положение няма да работят ресторантите и бяхме много разочаровани от този факт когато видяхме как всичко е затворило.

 

Прибрахме се доволни и щастливи и от още една невероятна разходка.

 

Очаквай скоро да прочетеш за следващото ни пътуване!

С обич!